Необяснимо

5.08.2010 г., 14:05 ч.

Поезия

5.0 / 2

817 0 2

В дъжд от заглъхващи спомени
моите други лица
пак за надмощие борят се...!
Аз те разчитам едва -
руни, влюбени в камъка,
мъдрост от блед пергамент -
грабват ме, сипят ме с пясъка
на вечно неидващ момент:
в който слънцата се сбират,
тайни творят сетива,
а Гордиев възел разплитат
най-нежните мисли в света... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Касиопея
Моли се само да не ти се случа....

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Потоп

Земята се насели от обидени. Земята беше вече тясна къща. А Бог опита да размекне глината с потоп, о...
Видение

Видял божествената красота, аз няма да умра неверник. Знам - хор на ангели е любовта, изтрил докрай ...

Още произведения »