27 сент. 2011 г., 16:38

Необятности 

  Поэзия
1287 0 6

Защо се случват всички чудеса

във времето на сиви невъзможности?

В морето приютява се сълза,

преляла от допуснати тревожности.


Очакваните мигове възторг

долитат в неочаквани минути.

Сънуваните късчета любов

наяве спят в несигурност обути.


Мечтаните дантелени слънца

зад облаци в копнежност се усмихват,

а техните разцъфнали лица

искреят нежно в необятност тиха.


Защо изгряват приказни дъги,

когато ожадняло е небето?

Защото във сърцата им пламти

искрица от надеждата за вечност...

28.07.2011

           

© Веси Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??