27.09.2011 г., 16:38 ч.

Необятности 

  Поезия
1286 0 6

Защо се случват всички чудеса

във времето на сиви невъзможности?

В морето приютява се сълза,

преляла от допуснати тревожности.


Очакваните мигове възторг

долитат в неочаквани минути.

Сънуваните късчета любов

наяве спят в несигурност обути.


Мечтаните дантелени слънца

зад облаци в копнежност се усмихват,

а техните разцъфнали лица

искреят нежно в необятност тиха.


Защо изгряват приказни дъги,

когато ожадняло е небето?

Защото във сърцата им пламти

искрица от надеждата за вечност...

28.07.2011

           

© Веси Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??