Неотзивчиво

fani7 (Фани Иванова)
3 2

13 мая 2010 г., 12:32

Поэзия » Гражданская

739 0 1

"Здравей, Живот, Живот БГ",

му казах аз и кимнах уважително,

а той дори не промълви,

а само ме изгледа мнително.

Намръщен бе, не поздрави,

отмина и не се обърна.

Какво да правя аз сега?!

Виновна някак се почувствах.

Каква е моята вина -

че просто тук съм се родила...

Това е моята земя -

Тя - родна майка и закрила!

Но не милувка и любов

предложи ми животът тука.

Лъжи на дребно и ритник,

за да не загубя форма.

Аз поздравих го, той отмина.

Така е в моята родина.