13 may 2010, 12:32

Неотзивчиво 

  Poesía » Civil
737 0 1

 

 

"Здравей, Живот, Живот БГ",

му казах аз и кимнах уважително,

а той дори не промълви,

а само ме изгледа мнително.

Намръщен бе, не поздрави,

отмина и не се обърна.

Какво да правя аз сега?!

Виновна някак се почувствах.

Каква е моята вина -

че просто тук съм се родила...

Това е моята земя -

Тя - родна майка и закрила!

Но не милувка и любов

предложи ми животът тука.

Лъжи на дребно и ритник,

за да не загубя форма.

 

Аз поздравих го, той отмина.

Така е в моята родина.

 

© Фани Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Колко време ние - българите, сме били наистина свободни?
    Обичам изстрадалата майчица - Родина и чувствам мъката, която прозира през стиховете ти...
Propuestas
: ??:??