НЕПЛАЧЕЩА МЪКА
Страшна е тази неплачеща мъка -
дълбоко, дълбоко в сърцето скрита,
за гърлото стиска с желязна ръка,
в ужас изгаря, на части разплита.
Сълзите от мъката малко измиват,
поплачеш си, после малко олекне.
Тъй както дъждовните капки измиват
чернилката и пак слънцето пекне.
Тежко му на този, който не плаче,
чернилката вечно в него остава,
бучката ледна в сърцето обаче ...