Неплачеща мъка

19 sept 2012, 16:35

Poesía

512 0 2

НЕПЛАЧЕЩА МЪКА

Страшна е тази неплачеща мъка -

дълбоко, дълбоко в сърцето скрита,

за гърлото стиска с желязна ръка,

в ужас изгаря, на части разплита.

Сълзите от мъката малко измиват,

поплачеш си, после малко олекне.

Тъй както дъждовните капки измиват

чернилката и пак слънцето пекне.

Тежко му на този, който не плаче,

чернилката вечно в него остава,

бучката ледна в сърцето обаче

пак си остава. Не, няма забрава.

Страшно е да гледаш в очите сухи -

няма искрица, живота го няма.

Бездни бездънни са орбити кухи,

от тях прозира сал мъка голяма.

Блазе му на този, кой сълзи рони -

поплаче, повика, после отмине.

Мъка неплачеща мене ме гони

и така ще е от века до нине.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

anka-dimitrova (Анка Келешева)

2012-09-21T16:25:12+03:00

Само който го е изпитал, може да ме разбере. благодаря ти, Кети.
Katriona (Кети Рашева)

2012-09-19T18:21:04+03:00

Ох, Аниииии, да можех поне над този стих да заплача... а то същата мъка неплачеща! Браво, мила, страхотно си го написала!