14 сент. 2007 г., 18:42

Непоникнало зрънце 

  Поэзия
627 0 4

Топли пръски
от кръвта на Слънцето,
болезнено се впиват,
с парене, в плътта
и съхне от горещини
в душата зрънцето,
преди да е поникнало
в лоното на любовта.


**************************

Нощем страстно
в лунна хладина,
полуживо от лъчисти
слънчеви коси,
се къпе в ярка
звездна тишина,
жадуващо за капчестите
утринни роси.


**************************

Откъснат рано
жълтолистен слъчоглед,
свел глава
в очите на забравата,
всяко зрънце си убил -
от всеки ред,
посадено в мен,
както в дъбравата.

© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??