14 sept 2007, 18:42

Непоникнало зрънце 

  Poesía
650 0 4

Топли пръски
от кръвта на Слънцето,
болезнено се впиват,
с парене, в плътта
и съхне от горещини
в душата зрънцето,
преди да е поникнало
в лоното на любовта.


**************************

Нощем страстно
в лунна хладина,
полуживо от лъчисти
слънчеви коси,
се къпе в ярка
звездна тишина,
жадуващо за капчестите
утринни роси.


**************************

Откъснат рано
жълтолистен слъчоглед,
свел глава
в очите на забравата,
всяко зрънце си убил -
от всеки ред,
посадено в мен,
както в дъбравата.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??