12 мар. 2009 г., 07:43

Неповторима и фатална топлина... 

  Поэзия » Философская
5.0 / 15
894 0 19
Снежинките нослета любопитни
опират до стъклото на прозореца.
Със тънички гласчета ме подпитват:
- Наистина ли е опасно топлото?
Наистина. Повярвайте ми! Спрете се!
Но всеки на гърба си трупа знания...
И стичат се неовладяни трепети
в пътечките на мокри очертания...
За миг видяли и за миг докоснали
на забранения си плод повърхността.
С тръпчивия привкус на омагьосваща
неповторима и фатална топлина...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Все права защищены

Предложения
  • Сквозь ночную тишину, Ветерок подул в лесу. Все деревья зашумели, Лес покрылся снегом вмиг. Сосны вс...
  • Эта Победа могла стать последней в последней войне, Мира оплотом, который войне не осилить, А стала ...
  • Наверх вы, товарищи, орудия на борд. И всем приготовиться к бою. Врагу не сдается наш гордый "Асколь...

Ещё произведения »