21 сент. 2011 г., 13:22

Непреходно 

  Поэзия
635 0 11



Брезите намятат

кехлибарени шалове,

нетърпеливо,

слънцето бърза към теб.

Под стрехите,

гнезда лястовичи немеят,

есенен вятър

тихо свири зимен сонет.

Скоро

безлистна ще остане гората

и за топлите дни

врабци ще напомнят

с бърборещ рефрен.

 

Но за мен е непреходно лято -

очите ми крият

уютните глас и усмивка,

а ръцете ми помнят чертите

на най-свидния лик.

 

 

 


© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??