21.09.2011 г., 13:22 ч.

Непреходно 

  Поезия
634 0 11



Брезите намятат

кехлибарени шалове,

нетърпеливо,

слънцето бърза към теб.

Под стрехите,

гнезда лястовичи немеят,

есенен вятър

тихо свири зимен сонет.

Скоро

безлистна ще остане гората

и за топлите дни

врабци ще напомнят

с бърборещ рефрен.

 

Но за мен е непреходно лято -

очите ми крият

уютните глас и усмивка,

а ръцете ми помнят чертите

на най-свидния лик.

 

 

 


© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??