Надеждата винаги остава
Нищо че за мен не мислиш вече ти
Нищо че очите ти в нечия друга душа се взират
Надеждата винаги остава
Надeждата винаги остава
Сега съм сама и боря се
Мечтите ми ме водят
Накъде - не зная
Надеждата винаги остава
Златни изгреви и пурпорни луни - сърцето ми
Зная - не разбираш ти тия глупости
Но защо разбираемо туй само за мене е
Надеждата винаги остава
Може би не ще бъда винаги такава - неразбрана
Сама - в пожари от любов и тъга
Надеждата винаги остава...
© Снежана Петрова Все права защищены