14 июн. 2009 г., 19:30

Неразбрана 

  Поэзия » Другая
743 0 0

Надеждата винаги остава

Нищо че за мен не мислиш вече ти

Нищо че очите ти в нечия друга душа се взират

Надеждата винаги остава

 

Надeждата винаги остава

Сега съм сама и боря се

Мечтите ми ме водят

Накъде - не зная

 

Надеждата винаги остава

Златни изгреви и пурпорни луни - сърцето ми

Зная - не разбираш ти тия глупости

Но защо разбираемо  туй само за мене е

 

Надеждата винаги остава

Може би не ще бъда винаги такава - неразбрана

Сама - в пожари от любов и тъга

Надеждата винаги остава...

© Снежана Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??