14.06.2009 г., 19:30 ч.

Неразбрана 

  Поезия » Друга
803 0 0
Надеждата винаги остава
Нищо че за мен не мислиш вече ти
Нищо че очите ти в нечия друга душа се взират
Надеждата винаги остава
Надeждата винаги остава
Сега съм сама и боря се
Мечтите ми ме водят
Накъде - не зная
Надеждата винаги остава
Златни изгреви и пурпорни луни - сърцето ми
Зная - не разбираш ти тия глупости
Но защо разбираемо туй само за мене е ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Петрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??