Всичко, от което имам нужда си ти!

Само и единствено ти.

Защо така ме нараняваш?

Опитваш да ме притежаваш.

Не мога повече така,

нищо не остана от моята душа.

Лед е моето сърце ужасно

и е толкова нещастно.

Толкова болка е видяло

и  за мъничко любов е помечтало.

С мечти живота си живея,

но с тях не ще те преодолея.

Всичко ти ми предлагаше

и никога нищо не отлагаше.

Защо така се промени,

нали желаеше ме ти?

Съдбата с мен се подигра,

лоша шега ми изигра,

никой пак не ме разбра

и оставм все сама.

Ето ме сега пред теб стоя

и дните тихичко броя.

Когато си седях сама в нощта

с душа изпълнена с тъга,

мислех аз за нашата съдба,

копнеейки за любовта.

Отново шепна твойто име,

макар че ти така рани ме.

В душата ми следа остави

и сърцето ми не ще забрави

как с радост ти дари го

и тъй безмилостно затри го.

Не приемам твоето държание -

да съм лишена от внимание.

Да бъда с теб е невъзможно,

ти го правиш много сложно.

Постоянни оправдания

убиват моите желания.

Можеш ли да бъдеш с мен,

да си мой всяка нощ и ден?
С прегръдки и любов да ме даряваш,

но само с мечтите ме оставяш.