НЕСКРОМНОСТ
Нескромен съм.
И зная, че излишна,
ненужна скромността у мен остава.
С какво се различавам от Всевишния?
С какво Всевишният ме надвишава?
Отец съм.
Син – бях.
Ще съм дух и спомен...
И в мене Триединството живее!
Нескромен съм. Защо да бъда скромен?
Той може ли, каквото аз умея?
От кал Адам създал, от мокра глина...
Нескромността ми става неизбежна,
че аз създадох двамата си сина
от мъжка сила и от чиста нежност!
Така било е и така ще бъде
и упрекът в нескромност е излишен -
човек до памтивека е осъден
да бъде Триединен и Всевишен.
И докато създава тъй децата си
- от грях пречистен, в нежност и любов, -
човекът ще стои над всяка святост
- нине, присно и во веки веков.
А доде съществува трижди
- като корен, баща и син -
нека и Всевишният му завижда.
Амин!
© Валентин Чернев Все права защищены
А ти си роден да твориш Поезия - това е призванието ти!
Продължавай да ни радваш, Северианин!