Когато мракът падне и обгърне твоята душа,
светът във бездна тъне, страдаш ти сега.
Надежда всяка гасне, изчезва пътят разрушен.
Зная, спътнико, отново си сломен.

Но и в мрака има сила, има смисъл,
повярвай ми сега.
Човекът, макар да стене,
носи зрелищна душа.

В бездна да си, винаги помни,
животът ти е чудо, роден си в радостни лъчи.
Адът, който те гори, рай ще стане,
само, моля те, любовта ти приеми.

И вяра в себе си зареждай,
ще те грее щом студът те посети.
Пред никого глава не свеждай, обещавам,
на светът ще гледаш с други ти очи.