Когато мракът падне и обгърне твоята душа,
светът във бездна тъне, страдаш ти сега.
Надежда всяка гасне, изчезва пътят разрушен.
Зная, спътнико, отново си сломен.
Но и в мрака има сила, има смисъл,
повярвай ми сега.
Човекът, макар да стене,
носи зрелищна душа.
В бездна да си, винаги помни,
животът ти е чудо, роден си в радостни лъчи.
Адът, който те гори, рай ще стане,
само, моля те, любовта ти приеми. ...