Неспокойно

14 мая 2007 г., 23:36

Поэзия

592 1 1

Моят часовник с минута избързва,
а твоят със две изостава.
И все тичам към теб и се вързвам
на абсурда, че си ме забравил.

А ти със усмивка навярно си спомняш
за несигурността във очите ми.
Мислено нежно ми галиш челото
и ми целуваш с любов косите.

И много минути преди мене, от снощи,
застанал притихнал на спирката,
се взираш към пътя ми, а аз още
си мисля: "Ако те няма - умирам".

Неспокойно

Свързани произведения

Комментарии

Предложения