razli44na (Вяра)
30 4
14.05.2007 г., 23:36 ч.

Неспокойно 

  Поезия
591 1 1
Моят часовник с минута избързва,
а твоят със две изостава.
И все тичам към теб и се вързвам
на абсурда, че си ме забравил.  

А ти със усмивка навярно си спомняш
за несигурността във очите ми.
Мислено нежно ми галиш челото
и ми целуваш с любов косите.  

И много минути преди мене, от снощи,
застанал притихнал на спирката,
се взираш към пътя ми, а аз още
си мисля: "Ако те няма - умирам".

© Вяра Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??