23 февр. 2025 г., 19:30

Нестихващ избор 

  Поэзия
161 13 13
Вървя по пътя отреден
между звездите на всемира.
Дали е нощ, или е ден,
сега не искам да разбирам.
И грешките си не броя.
Греховен съм - това е ясно.
А пропастите се роят -
пътеката е вече тясна.
Сърцето бие в трескав плен
на мимолетните надежди.
Неравен пулс - унил рефрен,
от лабиринти го извежда. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Все права защищены

Предложения
: ??:??