Вървя по пътя отреден
между звездите на всемира.
Дали е нощ, или е ден,
сега не искам да разбирам.
И грешките си не броя.
Греховен съм - това е ясно.
А пропастите се роят -
пътеката е вече тясна.
Сърцето бие в трескав плен
на мимолетните надежди.
Неравен пулс - унил рефрен,
от лабиринти го извежда. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse