9 февр. 2024 г., 06:42

Нестинарският танц на поета 

  Поэзия
522 1 5

Думи недоизживяни и струни недоизпяти,

безкрайни нощи - копнеж на сетивата.

Когато утрото е надежда, а денят е спасение

да избягаш от безмилостното време

и натрупано греховно житейско бреме.

С молив излива душата и рисува картини

върху листа, ред по ред, рима след рима,

в душевния огън както самодива в жарава

гаси с боси стъпки в транс до  забрава -

догаряш  притаявани в едно гняв и болка

в самоубийствено измерение...

© П Антонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Кате! ❤️
  • Хубаво е. Казала си много истини, но красиво.
  • Ники, Гош! Благодаря!
  • Описанието на една лудост...
    Поздравявам те.
  • Разкош, Пепи!

    "С молив излива душата и рисува картини
    върху листа, ред по ред, рима след рима,
    в душевния огън както самодива в жарава
    гаси с боси стъпки в транс до забрава -
    догаряш притаявани в едно гняв и болка
    в самоубийствено измерение"...💗💗💗
Предложения
: ??:??