9.02.2024 г., 6:42 ч.

Нестинарският танц на поета 

  Поезия
622 1 5
Думи недоизживяни и струни недоизпяти,
безкрайни нощи - копнеж на сетивата.
Когато утрото е надежда, а денят е спасение
да избягаш от безмилостното време
и натрупано греховно житейско бреме.
С молив излива душата и рисува картини
върху листа, ред по ред, рима след рима,
в душевния огън както самодива в жарава
гаси с боси стъпки в транс до забрава -
догаряш притаявани в едно гняв и болка
в самоубийствено измерение...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Всички права запазени

Предложения
: ??:??