Неуловим

Неуловим, красив и необятен –

дъждът рисува образа ти мил,

Вселената на мене го изпрати,

а той е толкова неустоим.

Създали са го светлите звездици

и поривът на вятъра студен,

и радостта във моите зеници,

и пулсът ми сърдечен, ускорен.

Дъждът шуми, рисува и не спира,

и вдъхва му с любов едно сърце,

очи, с които той да ме намира,

прегръдка нежна, устни, две ръце.

Дъждът не спира, все така рисува

за мен космическата красота

и той навярно също се любува

на твоята неземна красота!

                   Мария Мустакерска