Стрелките на часовника тиктакат,

забързано как времето лети.
Промените история полагат,
а в ириса прокрадват се сълзи.

Животът ни отлита неусетно,
посял и не посял безброй мечти,
прострял сияние тъй пъстроцветно,
но и прекършил нечии съдби.

Отворил и затворил магистрали.
Посрещнал и изпратил светове.
С ръце посърнали и посивели,
но дали пълноценни плодове.

Животът и наказва, и прощава,
и вярва, и невярва в някой брод.
Той нашата надежда не предава,
а само сменя бордовия ход...