21 окт. 2007 г., 13:36

Невъзможна любов 

  Поэзия
969 1 6
Искам с мен да си сега,
за да не бъда аз сама.
Когато гледам твоите очи,
пламък сърцето ми гори.
Когато милвам в сън твоите коси,
по моето лице пак стичат се сълзи.
Когато заспивам всяка нощ,
ти си в моя сън чакан гост.
Защо раздели ни така
проклетата жестока съдба?
Защо ни тя запозна?
Може би да мъчи нашите сърца? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Георгиева Все права защищены

Предложения
: ??:??