stefitopz (Стефка Георгиева )
264 1009
21.10.2007 г., 13:36 ч.

Невъзможна любов 

  Поезия
933 1 6

Искам с мен да си сега,
за да не бъда аз сама.
Когато гледам твоите очи,
пламък сърцето ми гори.
Когато милвам в сън твоите коси,
по моето лице пак стичат се сълзи.
Когато заспивам всяка нощ,
ти си в моя сън чакан гост.
Защо раздели ни така
проклетата жестока съдба?
Защо ни тя запозна?
Може би да мъчи нашите сърца?
Не е ли сурова тя с нас? -
прошепвам с отмалял глас.
Нямам сили вече да се боря,
нищо друго не мога да сторя.
И с горчилка приеми,
че тя - жестоката ни раздели!

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубаво
  • Имаш сили...и още как...Обръщай се назад само за да черпиш от мъдростта от изживяното...Другото е просто очертание на същината...
  • Съдбата може да съди и разделя права си,но вината не е нейна.Много хубаво пишеш и боравиш с истините от живота.Но мъдростта понякога навява и много тъга.Не тъжи за онова което отминава ,просто се огледаи Светът може понякога и да е малко хубав.Поздравления!!!
  • Браво!
  • Като стих - харесва ми, като внушение - отлично, но ако има някой, който да те кара да се чувстваш така - това не ми харесва, защото никой не го заслужава. Света е пълен с хора, които живеят, за да нараняват, но има и такива, който лекуват раните и подаряват крила, просто е време да се огледаш.
  • В страданието винаги се ражда красотата..много красив стих. Поздравявам те и при мен имаше раздяла, но трябва да продължим напред..Поздрави!
Предложения
: ??:??