Невъзможнице моя!

20 дек. 2023 г., 12:04 2023-12-20T12:05:06+02:00

Поэзия

286 4 3

НЕВЪЗМОЖНИЦЕ МОЯ!

... ще живеем ли някога заедно? – сигурно не,

аз преминах към теб през 1000 безмълвни пустини,

по-печален от някой си Клод Моне или Едуар Мане,

ти написах прекрасното бъдеще в светли картини,

то не бяха светулки, листопади – и есенен дъжд,

снежни преспи, в които за теб на колене се молех,

и вървях все към теб – ужким, бях неизбежният мъж,

който все се завръща с откачените птици напролет,

и накрая какво? – самотяга в разкапан експрес,

между Варна и София коловозът по цял ден ме лашка,

в моя мозък я няма прекрасната думичка днес! –

колко тонове минало с теб съм записал на флашка,

Невъзможнице моя, обещай ми един ден поне? –

и надеждите мои да не гаснат по теб като факли.

И ще те нарисувам с Клод Моне или Едуар Мане,

дето все ми се чинят до болка – и ужас! – еднакви.

Самодива (Вики)

2023-12-21T13:13:10+02:00

Чудесно!
yotovava (Валентина Йотова)

2023-12-20T17:03:20+02:00

Невъзможнице моя, обещай ми един ден поне? –
и надеждите мои да не гаснат по теб като факли.
Жулли (Юлия Димитрова)

2023-12-20T12:40:09+02:00

Имаме само днес. Другото е живяно, което ражда стихове днес. Благодаря, поете!