Валери_Станков (Валери Станков)
1384 941
20.12.2023 г., 12:04 ч.  

Невъзможнице моя! 

  Поезия
287 4 3

НЕВЪЗМОЖНИЦЕ МОЯ!

 

... ще живеем ли някога заедно? – сигурно не,

аз преминах към теб през 1000 безмълвни пустини,

по-печален от някой си Клод Моне или Едуар Мане,

ти написах прекрасното бъдеще в светли картини,

то не бяха светулки, листопади – и есенен дъжд,

снежни преспи, в които за теб на колене се молех,

и вървях все към теб – ужким, бях неизбежният мъж,

който все се завръща с откачените птици напролет,

 

и накрая какво? – самотяга в разкапан експрес,

между Варна и София коловозът по цял ден ме лашка,

в моя мозък я няма прекрасната думичка днес! –

колко тонове минало с теб съм записал на флашка,

Невъзможнице моя, обещай ми един ден поне? –

и надеждите мои да не гаснат по теб като факли.

И ще те нарисувам с Клод Моне или Едуар Мане,

дето все ми се чинят до болка – и ужас! – еднакви.

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??