Колко жалко.

Пак седиш сам,

седиш и мислиш -

какво е това живот?

Понякога мечтаеш,

но мечтанието остава

някъде неизвестно,

защото нямаш глас,

за да го изразиш...

Мечтаеш да докоснеш звездите,

да докоснеш и него,

да усетиш любовта,

Тя е там, където

най - малко я очакваше.

Ти искаше да върви с нас

и до края да е същата, но

не разбра, че може и да не съществува.

Искаше ли да е с теб?!

Искаше, знам, но сега е при друг

и едва ли те помни.

Следва нея, но не и теб.

Желаеш я по - силно от преди -

знам това. Но сега си пак сам,

пак мислиш, пак седиш на прозореца

и чакаш да се върне....

Допушваш и последната цигара, а нея я няма...