Колко жалко.
Пак седиш сам,
седиш и мислиш -
какво е това живот?
Понякога мечтаеш,
но мечтанието остава
някъде неизвестно,
защото нямаш глас,
за да го изразиш...
Мечтаеш да докоснеш звездите,
да докоснеш и него,
да усетиш любовта,
но нея я няма.
Тя е там, където
най - малко я очакваше.
Ти искаше да върви с нас
и до края да е същата, но
не разбра, че може и да не съществува.
Искаше ли да е с теб?!
Искаше, знам, но сега е при друг
и едва ли те помни.
Следва нея, но не и теб.
Желаеш я по - силно от преди -
знам това. Но сега си пак сам,
пак мислиш, пак седиш на прозореца
и чакаш да се върне....
Допушваш и последната цигара, а нея я няма...
© Жасмин Драгоева Всички права запазени