... а казваше, че не забравя никога нищо...
Познавах го - за него самотата
не беше кръст, а просто ореол.
Живееше си сам в измислен театър
и в главна роля беше само ТОЙ...
Бе свикнал да е толкова нещастен,
че дразнеше го всеки слънчев лъч,
объркал се да се прокрадне в прашното
и осветил самотния му дом...
Той казваше, че нищо не забравя...
а беше просто с тъжна диагноза -
Амнезия тотална на душата.
И всъщност нищо никога не помнеше...
© Теодора Симеонова Все права защищены