3 мая 2012 г., 00:39

Незабравящият 

  Поэзия » Другая
735 0 0

                                 ... а  казваше, че не забравя никога нищо...

 

 

Познавах го - за него самотата

не беше кръст, а просто ореол.

Живееше си сам в измислен театър

и в главна роля беше само ТОЙ...

Бе свикнал да е толкова нещастен,

че дразнеше го всеки слънчев лъч,

объркал се да се прокрадне в прашното

и осветил самотния му дом...

 

Той казваше, че нищо не забравя...

а беше просто с тъжна диагноза -

Амнезия тотална на душата.

 

И всъщност нищо никога не помнеше...

 

© Теодора Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??