... а  казваше, че не забравя никога нищо...

Познавах го - за него самотата

не беше кръст, а просто ореол.

Живееше си сам в измислен театър

и в главна роля беше само ТОЙ...

Бе свикнал да е толкова нещастен,

че дразнеше го всеки слънчев лъч,

объркал се да се прокрадне в прашното

и осветил самотния му дом...

Той казваше, че нищо не забравя...

а беше просто с тъжна диагноза -

Амнезия тотална на душата.

И всъщност нищо никога не помнеше...