Незасъхнала следа

18 июн. 2024 г., 17:35

Поэзия

166 0 2

Ръцете помнят всяка топлина,

докосвала свенливата им кожа
и всяка незасъхнала следа
от кървавото острие на ножа.

В постелята на звездните мечти
сатенените пориви докосват
и знаят, че съдбата се върти
към висини, които омагьосват.

Ръцете търсят сила на войник
и нежност на невинна хубавица.
Не ще прегърнат залеза безлик
и няма да посегнат на девица.

Ръцете помнят всяка свобода,
която ги издигала високо,
талазите на мътната река,
която ги е давила в дълбоко.

Ръцете вярват в честния юмрук,
от който се раздава правотата
и знаят, че не може никой друг
да промени завета на съдбата.