argonyk (Димитър Никифоров)
333 1303
2 июл. 2016 г., 19:26

Ничия приказка 

  Поэзия
1148 8 12


Тази приказка не е за малки дечица
и не свършва с красива принцеса на бала –
в нея маха тъгата с крила като птица,
всички празнични дати до кост изкълвала.

 

Той е сам и си ляга със дрехите често
(сякаш скитник, замръкнал под някоя круша),
носи цялата болка за своя невеста
и на другата сутрин се топли под душа.

 

Разчертава деня си на малки квадрати –
черно-бели шахматни полета горчиви.
Дълго двете монети наум ще пресмята
и ще жали за своите мъртви и живи.

 

Ще го видите – седнал на крайната маса
как по бяла салфетка със молива драска.
Щом отпие от чашата с тъжна гримаса,
той си спомня отминали обич и ласки...

 

И когато си тръгне – ще спре до вратата,
"лека вечер" с привидна усмивка ще каже.
По-нататък отказва да пише ръката –
тази приказка не е за възрастни даже!...

© Димитър Никифоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??