Тази приказка не е за малки дечица
и не свършва с красива принцеса на бала –
в нея маха тъгата с крила като птица,
всички празнични дати до кост изкълвала.
Той е сам и си ляга със дрехите често
(сякаш скитник, замръкнал под някоя круша),
носи цялата болка за своя невеста
и на другата сутрин се топли под душа.
Разчертава деня си на малки квадрати –
черно-бели шахматни полета горчиви.
Дълго двете монети наум ще пресмята
и ще жали за своите мъртви и живи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация