10 сент. 2011 г., 18:01
Ние избираме...
Начертани са пътищата,
но ние избираме Пътя,
а сърцето - посоката.
Съдбата е раница,
за някои - бяла и лека,
за други - тежка и черна...
Но ние избираме
колко и как да я носим,
дали да храним тъгата
или радостта
и с кого да я споделим...
Животът е маркировката на смъртта,
но ние избираме
дали да го следваме
по правия път
и да стигнем по-бързо
или да заобиколим,
отпивайки тайните
и да останем...
© Веселка Стойнева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря на всички...
-
мъдро!!!
-
с твоята поезия ми е приятно да разговарям, Веси-Благодаря ти!
-
Така си е
-
Интересно виждане.В живота няма само черно и само бяло, а за избора...
разбираме, но по късно...
Поздрав, Веси!!! -
Много мъдро!!! Поздрави!
-
Съдбата е раница,
за някои - бяла и лека,
за други - тежка и черна...
С поздравления за мъдрия стих! -
Здравей, Веси!
Според мен, само си мислим, че имаме избори и, че правим избори - от мислите е. Когато се изчистим от тях, просто вървим, а Пътят е чист и не ни поставя пред дилеми.
Поздрав! -
!... Мъдро и силно!
-
... ако носехме раници "зебри"
и върху им - Живота оскъден,
да преминем през най-гъстите дебри -
дето няма ни ад, ни рай
и няма кой да ни съди -
да останем... но тайните къде са -
Тук или Там...?
Бог мълчи... Безкамбанен...
-
Поздрави за поучителния стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
мъдро, силно замислящо стихотворение...
Веси, най-сърдечно..