Начертани са пътищата,
но ние избираме Пътя,
а сърцето - посоката.
Съдбата е раница,
за някои - бяла и лека,
за други - тежка и черна...
Но ние избираме
колко и как да я носим,
дали да храним тъгата
или радостта
и с кого да я споделим...
Животът е маркировката на смъртта,
но ние избираме
дали да го следваме
по правия път
и да стигнем по-бързо
или да заобиколим,
отпивайки тайните
и да останем...
© Веселка Стойнева Todos los derechos reservados
мъдро, силно замислящо стихотворение...
Веси, най-сърдечно..