Ние! Завинаги!
Бихме ли могли вече да спрем сърцето си или да му заповядаме?!
Би ли могъл вече гласът ни да заглъхне, а ние да остареем утре?!
Биха ли могли вече косите ни да побелеят, а ние да загубим своето съзнание?!
Възможно ли е вече да сме толкова щастливи, че да забравим за болката, в която живеехме?!
Да докоснем сутрешния изгрев, прегърнати и закриляни от любовта ни-
”Никога не бих живяла без топлината и светлината, с които ме даряваш”..
Да докоснем вечерния залез, целувани и любени от съществото ни-
"Никога не бих живял без хармонията и красотата с които ме окриляваш”...
Никога, никога няма да спрем да се обичаме,
Ще трябва да се научим, с това да живеем!
Прошепваме си: Да се оставим, силно да се прегръщаме, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Отчетность о нарушениях
Сообщите нам о нарушениях, если Вы считаете, что есть случай плагиата или произведение не соответствует правилам.
Пожалуйста, пишите только в крайных случаях с конкретным указанием на нарушение и наличие доказательств!
Вы должны войти в систему с Вашей регистрацией, прежде чем отправлять сообщения!