Дали ще те видя някога

моя любов, дали ще си спомниш

онова малко дете, което те

обичаше за цял живот,

на което ти нявга сърцето отне?

                       Ще си спомниш ли ?

-         Никога веч!

Много неща делят те от мене,

пропасти вечни и дните предишни.

Зная, че си безкрайно далеч и

връщане няма, ала сред мрака студен

искам пак да си тук... Дали ще дойдеш?

-         Може би никога веч!

Губя се в нощта, потънала в мрак

и животът спира в този миг.

Сърцето мъртво е без теб, разбери

и с клетви, и жал, безутешно преплетени,

чакам да съмне... Ще съмне ли?

-         Може би никога веч!

Обезверена скитам сама:

тъмно, страшно е вред.

Има ли лъч на надежда

чакам и питам се веч,

чакам... Ще има ли?

                 - Може би никога веч!