Дали ще те видя някога
моя любов, дали ще си спомниш
онова малко дете, което те
обичаше за цял живот,
на което ти нявга сърцето отне?
Ще си спомниш ли ?
- Никога веч!
Много неща делят те от мене,
пропасти вечни и дните предишни.
Зная, че си безкрайно далеч и
връщане няма, ала сред мрака студен
искам пак да си тук... Дали ще дойдеш?
- Може би никога веч!
Губя се в нощта, потънала в мрак
и животът спира в този миг.
Сърцето мъртво е без теб, разбери
и с клетви, и жал, безутешно преплетени,
чакам да съмне... Ще съмне ли?
- Може би никога веч!
Обезверена скитам сама:
тъмно, страшно е вред.
Има ли лъч на надежда
чакам и питам се веч,
чакам... Ще има ли?
- Може би никога веч!
© Светлана Иванова Всички права запазени