Genereux (Любомир Попов)
133 1308
14 нояб. 2014 г., 21:59

Нима е грях 

  Поэзия » Любовная
588 0 3

Нима е грях

 

 

Нима е грях, че те обичам до полуда?

Нима било е всичкото лъжа?

Защо повярвах във една заблуда?

Защо си тръгна и за теб тъжа?

 

Къде са бляновете, с теб мечтани?

Къде са нощите, изпълнени с любов?

Останаха душите разпиляни -

и сам посрещам всеки изгрев нов.

 

Постелята до мен е вече празна,

(макар че всъщност и това ми взе),

остана само мъката огромна

изпълнила безкрайното небе!

 

Дори и телефонът онемял е,

не вдигаш, пак го чакам до зори

и само споменът за тебе цял е,

а болката в сърцето ми гори.

 

Да беше казала поне защо!

Нима не ти отдадох любовта си?

Кажи, какво ти липсваше? Какво?

Къде изгуби ти страстта си?

 

На друг ли я отдаде и кога?

Това за мене тайна си остана!

И сам напред ще продължа,

между „Разпни го" и "Осанна”!

 

 

Любомир Попов

© Любомир Попов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??