Нима е грях
Нима е грях, че те обичам до полуда?
Нима било е всичкото лъжа?
Защо повярвах във една заблуда?
Защо си тръгна и за теб тъжа?
Къде са бляновете, с теб мечтани?
Къде са нощите, изпълнени с любов?
Останаха душите разпиляни -
и сам посрещам всеки изгрев нов.
Постелята до мен е вече празна,
(макар че всъщност и това ми взе),
остана само мъката огромна ...