3 нояб. 2018 г., 12:09

Нирвана 

  Поэзия » Философская, Гражданская
439 4 10

На Балкана ръцете да хвана,
и да стана момче от трева –
да поема по друм от стомана;
и да бъда искра през нощта.

Да запея за дните в очите,
и стаения в устните зов –
за ранения вик на петлите,
и бленувана в дните любов.

Да се смея, обичам и имам,
да вирея, целувам и бдя –
от лъчите си рими да взимам,
за да вая дете за света…

Да подам на душата нирвана,
и пътеката своя избрал,
на екрана сълза да остана,
 разтопена в кръга на финал.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??