3 nov 2018, 12:09

Нирвана 

  Poesía » Filosófica, Civil
422 4 10

На Балкана ръцете да хвана,
и да стана момче от трева –
да поема по друм от стомана;
и да бъда искра през нощта.

Да запея за дните в очите,
и стаения в устните зов –
за ранения вик на петлите,
и бленувана в дните любов.

Да се смея, обичам и имам,
да вирея, целувам и бдя –
от лъчите си рими да взимам,
за да вая дете за света…

Да подам на душата нирвана,
и пътеката своя избрал,
на екрана сълза да остана,
 разтопена в кръга на финал.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??