Стоях сама и се гледах отстрани,
блуждаех и стенах с надеждата някой да ми прости
за това, в което се превърнах,
за това, че нова страница в живота си отгърнах...
Стоях и се гледах отстрани,
от очите ми падаха кървави сълзи,
ръцете ми - издрани,
косите - разпилени,
оцветени в цветовете на дъгата,
с умисъл да скрият черната бездна в душата...
Стоях сама и се гледах отстрани,
взирах се в подутите от стенания очи ...