Стоях сама и се гледах отстрани, блуждаех и стенах с надеждата някой да ми прости за това, в което се превърнах, за това, че нова страница в живота си отгърнах...
Стоях и се гледах отстрани, от очите ми падаха кървави сълзи, ръцете ми - издрани, косите - разпилени, оцветени в цветовете на дъгата, с умисъл да скрият черната бездна в душата...
Стоях сама и се гледах отстрани, взирах се в подутите от стенания очи на едно дете, непознато за мен досега, търсещо някой да му протегне ръка... дирещо искрицата надежда, която те отвежда отвъд пределите на отчаянието и мъката...
Стоях сама и се гледах отстрани, дъждът все по-силно започваше да вали, ала и той не можеше да ми донесе утеха вече, защото проумявах, че от човек, се превърнах в човече...
Стоях и се гледах отстрани, сърцето ми все по-бавно се чуваше да тупти... последни глътки въздух... задавен писък... кучешки лай се разнесе из нощния здрач, не се чуваше вече моя плач...
---------------------------------------------
В една такава умопомрачаваща драма, спасение за падналия духом - няма. Реалността се губи, съзнанието - замъглява, надеждата за щастие е илюзия... измама!
Реалността се губи,
съзнанието - замъглява,
надеждата за щастие е илюзия... измама!
Много ми хареса! Използваш думи, с които изразяваш чувствата! Браво! :P
Тъжно, но красиво......Поздрав и поогледай римите отново.......Емоцията, която си описала е много добре изразена чрез думи, но ги.. намести по местата им. Аз когато пиша някак си вътрешно намествам думите по точни места, не мога да го обясня добре, но мисля, че си разменила на някои рими местата..
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.