25 янв. 2010 г., 17:57

Нищо, че пак заваля 

  Поэзия » Любовная
951 0 16

И когато, уморена от дългото скитане,

в свойте мисли при теб се поспра,

на разсъмване. Уморена съм,

и не питам дали съм желана, и искана.

Просто в твоето утро заспивам. Щастлива.

 

 

Две крила, наранени от истини,

две крила във съня ми се спускат.

И понасят ме, там, в висините.

Заваля ли?! Или само е тихо?

 

 

И когато във трепет очакваш ме.

И когато във мислите твои

сънят ми прокрадва се...

Аз не питам дали съм желана, и искана.

Просто искам при теб да остана.

 

 

Две крила във съня ми се спускат.

И усмихвам се във съня си.

Адски е хубаво!

Нищо, че пак заваля, и е пусто и тихо...

 

 

© Нели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??