25 ene 2010, 17:57

Нищо, че пак заваля 

  Poesía » De amor
950 0 16

И когато, уморена от дългото скитане,

в свойте мисли при теб се поспра,

на разсъмване. Уморена съм,

и не питам дали съм желана, и искана.

Просто в твоето утро заспивам. Щастлива.

 

 

Две крила, наранени от истини,

две крила във съня ми се спускат.

И понасят ме, там, в висините.

Заваля ли?! Или само е тихо?

 

 

И когато във трепет очакваш ме.

И когато във мислите твои

сънят ми прокрадва се...

Аз не питам дали съм желана, и искана.

Просто искам при теб да остана.

 

 

Две крила във съня ми се спускат.

И усмихвам се във съня си.

Адски е хубаво!

Нищо, че пак заваля, и е пусто и тихо...

 

 

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??